В съзнанието ми е останала една случка, разказана от писателя Атанас Сейков. Бил е поканен на голям бал в Париж. Докато танцувал с една французойка, твърде разпалено и разказвал за България и за българския народ. Особено наблегнал на героизма му по време на турското робство. Слушала го тя, докато танцували, но по едно време спряла и му казала: „Мосю, чувате ли се какво говорите? Хвалите народ, който е бил под чуждо робство пет века. Вижте Франция! Тя никога не е била заробвана!”. Писателят останал безмълвен. Не е имал възможност дори да каже, че България е третата по старост държава в Европа и че в отделно моменти по територия е била по-голяма от Франция и Англия – взети заедно.
България е паднала под турско робство заради настъпилите междуособици през XIV век, късогледството, алчността за власт и богатство между болярите и царските наследници. Същото се отнася и за най-различни сръбски, влашки и унгарски крале. И не само. Всички те не са проумели, че „Съединението прави силата”, което е дало възможност на турските пълчища да превземат една след друга разпокъсаните територии, обособени в отделни държави, княжества, воеводства. Единствено хан Тервел още през 717 г. прозрял надвисналата над Европа опасност от мюсюлманите и ги прогонил, а по-късно тази опасност проумява и Момчил войвода.
След 1396 г. българският народ остава без цар и държава. Останал сам и сиротен, той започва своята епична борба на живот и смърт за извоюване на свободна държава. И я постига с цената на много жертви, запазвайки своя език, писменост и православна вяра. Днес тези, които се титулуват в ЕС „велики държави”, трябва да отдадат заслуженото на народа ни, който 482 г. ангажира значителни турски военни сили на Балканите и не позволи Османската империя да се разшири поробвайки Западна Европа. И ако българският народ не бе се изправил като бариера срещу турските орди и не бе отдал с много кръв и страдание, за да спре инвазията на Османската империя към Европа днес Кьолнската катедрала и Нотр Дам щяха да бъдат превърнати в джамии и от минаретата им щяха да вият ходжите по няколко пъти на ден.
За хайдушкото движение, за четите и дружинките, за българските войводи, байрактари, хайдути, е писано много. Надявам се да дам своя скромен принос като събера и ви предложа в тази книга сведения и кратко описание за двеста и петдесет войводи, както и за двадесет и пет бунта и въстания, вдигнати в името на българската свобода. Мисля, че днес затова има голяма необходимост. Това е особено важно за младите поколения българи на фона на обезродяването, на смяната на патриотизма, любовта към родината и готовността за саможертва с чуждопоклоничество, алчност и стремеж към бързо забогатяване, апатия към четене, учение и образование.
Дълбоко се надявам, че съм постигнал тази цел, на която отделих няколко години за издирване и систематизиране на огромен по брой исторически материали.
Тодор Чомпалов
Отзиви
Все още няма отзиви.